Времето преди Рождество Христово е най-чаканото
време в края на годината. Когато се събирахме с най-близките си, когато споделяме емоциите и радостта от това, че
сме заедно. Не всеки обаче ще запали светлините на коледното дръвче у дома. За някои това е време за работа, за други – време за пътуване. Където и да сте по света на Рождество Христово, споделете празника си с нас и с поредицата на Гергана Янчева, написана специално Chernomorie-bg. Всеки ден до Рождество – по един текст подарък за вас! Приятно четене!
Ден Четвърти
Две детски колички във всяка по едно дете, една дъщеря и една племеница, палта, шапки, ботуши, чанта за бебе, чанта за фотоапарат, дамска чанта, двама възрастни: аз и съпругът ми, с който сме в перманентен скандал, в момента е на тема: как се купува билет за трамвая, кой трамвай се хваща до центъра, на коя спирка се слиза и изобщо всякакви технически неуредици! Негово височество е свикнал да разполага с кола и навигация. Аз пък съм ползвала градския транспорт на Хановер толкова пъти, че вече мога да работя като диспечер там, затова сега през зъби процеждам: Млъкни и върви тука, няма да се разправям с тебе!!! И той върви... Отиваме на Коледния Базар! С главно К и главно Б!
От Херенхаузен, където сме в момента, до Крьопке, където трябва да отидем са 8 бр. трамвайни спирки. Трамвай номер 5 е нужното средство, а билет се купува от автомат. За скромната сума от 8.50 евро получавате групов билет за една линия, с който могат да пътуват до 5 души, колкото пъти си желаят за един ден. Няма нужда да ви обяснявам, че абсолютно всеки сантиметър от пътя на трамвая и не само, е пригоден за хора с увреждания и за майки с колички. Бих могла да бутам още поне една. Слизаме в самия център, спирката се намира под земята. Това пак не е никакъв проблем, на разположение са асансьори, рампи, ескалатори. Ето ни на главната улица с лице срещу гарата!
В тоя момент ти става едно такова тихо, втрещено и развълнувано, че не успяваш нито да изразиш емоцията, нито да помръднеш, нито да спреш да се държиш като излязъл от гората. Децата също млъкват, спират да се тръшкат и блъскат, кокорят се и гледат.
"Last Christmas" и Джордж Майкъл ме карат да се усмихвам, има тривиални неща, от които няма да се откажа, никога. Обичам да е Коледа. Озъртам се на всички посоки и си казвам: Бургас е по-добре украсен в момента, но хайде да се вживяваме на немски!
Десетки малки дървени колибки и километри изкуствени елхови клонки, арка с надпис "Весела Коледа", дядо ти Коледа наднича от всеки милиметър, въздухът е пропит с миризмата на едни "традиционни" бухтички, които са си обикновени бухти мен, ако питате, ама за разлика от нашите се ползват с по-добра реклама. Захаросани ябълки, греяно вино и всякакви други греяни неща. Ври от народ. Ето ги всички усмихнати германци! Докато ги търсех се оказа, че те са пред гарата. Тия хора наистина умеят да се придържат към канона: в градския транспорт ще мълчиш и ще гледаш тъпо, по улицата още по-тъпо, в магазина ще се държиш хладно, а с касиерката любезно, но не много, за да не те съди за сексуален тормоз, защото си й казал: добър ден, а когато стигнеш до БазарА, бързо ще изпиеш едно вино, ще хапнеш едно вурстче и ще започнеш да се хилиш като обезумял, защото е логично и някак прието, а и помага за по-добрите продажби на така наречения Коледен Дух.
Разглеждам павилионите за сувенири, естествено купувам дреболии. Насочваме се към първия възможен атракцион за деца, който е коледно влакче, украсено с камбанки, звъни и гърми, обикаля в кръг из изкуствена снежна гора. Родителите сме се подредили като за снимка, изчакваме младото поколение да изживее петминутната обиколка, после ги грабваме, водим ги до една въртележка, изчакваме да им се завие свят и да поискат да слязат сами, тварим в количките, купуваме бухтички, бонбони, разрешаваме да се тъпчат и мажат, предимно със захар, все пак е Коледа, после поръчваме на един светофар да осигури зелена светлина, пресичаме и се спускаме до спирката. За около два часа сме приключили с цялата процедура, всички изглеждат доволни, особено двете, за които единственото важно нещо е да не спирам да повтарям, че да: Дядо Коледа ще дойде, ще остави подаръци, да, ще има изненади, да-а-а, знам, че трябва да са кукли, спокойно, ще дойде!!!
Стоим пред компютрите, гледаме българска телевизия, разговарям с българските си приятелки и изобщо... Вечерите тук не са... Сестрата на съпругът ми, на която гостуваме в момента се връща от поредния си работен ден. Разказваме къде сме били... По дяволите! Били сме на малкия базар!!! Имало и Голям!!! Къде??? Бързо!!! Моля? Утре затваря?!? Много бързо!!!
Часът е само 19.32, до 19.36 съм успяла да се облека наново, да се обуя, да приготвя фотоапарата, да изкарам мъжа пред вратата и да дам инструкции на детето как трябва много да слуша леля си! Връщаме се в центъра, посредством познатата схема. Обаче продължавам да бързам, да се тюхкам, да охкам и да не забелязвам какво се случва около мен. Стоп. Малко по-бавно.
В стария град на Хановер е построен още един град – Коледен. По продължението на няколко улици се простира най-голямата празнична постановка, на която съм била свидетел. Къщички, барачки, сергии, въртележки, украсени елхи, улични артисти, музика и много вино... Тук за разлика от малкия базар, дъхът не е на бухти, а на подсладени алкохолни изпарения, вурстове и нещо с много карамел, но не мога да преценя какво. Хората са същите. Ухилени и шумни, направо неприлични, вярват, че това е случка от графа „нетипично” и си струва да я изживеят на максимум. Под "максимум", предполагам визират изпиването не на една, а на цели две чаши от тоя прехвален греян бълвоч... Смесваме се с тълпата, снимам. Един риж младеж решава, че снимам него... Тц, не бе човек, мръдни се, че ми скриваш надписа "Buon Natale"! Италиански надпис в Германия?!? Аз наистина почвам да страдам от раздвоение на личността! И до табелата...
Ето го! Решението на загадката, изходът от ситуацията, всичко, което ми трябваше! Перфектният щанд. Момиче продава хартиени звезди и къщички, копия на хановерските, в които се поставя крушка и... светят! Прекрасни са! Розови, жълти, зелени и червени къщи. Отварям си очите, прибирам апарата, отивам и я заговарям на чист, доколкото ми е по силите английски... Тя е..., момичето, дружелюбна, обяснява ми всичко с толкова търпение и ентусиазъм, че ако можех да превъзмогна смущението си, щях да й кажа, че е първата германка, която харесвам най-искрено! Искам зелена къща, малка, да не е грандоманско, с два метра кабел, крушка от 25 W и южно изложение! Тя се смее. Не се смей, важно ми е! Идея си нямаш колко, мила немска жено! Имам я. Момент. Питам я, дали може да я снимам, понеже съм побъркана българка, която пише пътепис. Тя направо изпадна във възторг и позира с най-голямо удоволствие. Мерси.
Нося си къщата и щастливата същност, базарът вече ми харесва, а дори не съм пила вино. Знам къде отивам. Отивам на голямата, огромна въртележка, онази, която съм виждала по филмите, онази, на която се правят предложения за брак, на която веенето на коси е романтично, възхитително и атрактивно, макар и леко инфантилно. Въртележка, на каквато не подозирах, че някога ще се кача, но предвид това колко добра бях през изминалата година..., ами мога да си го позволя. Дървен гравиран жетон и най-красивия кон от няколкото коне! Достолепен господин идва, за да ми вземе жетона... И Хановер се завъртя в тъмното, а докато се въртеше не виждах нищо студено и прагматично, усещах само светлината и това, че някъде наоколо се продават от ужасните черни, анасонови бонбони, но бях склонна да харесам дори тях...
Гергана Янчева- Коментари
!joomlacomment 4.0 Copyright (C) 2009 Compojoom.com . All rights reserved."
| < Предишна | Следваща > |
|---|
Събота, 12 Май 2012г.
И динозавърчето Симджи се включи в кампанията "Да почистим България за един ден". То и членовете на сдружение "Младежки глас" почистваха алеите от Флората до Пантеона и раздава лакомства.
Сряда, 09 Май 2012г.
Бургазлии поставиха цветя на паметника Альоша на днешния 9-ти май - Денят на победата.
Четвъртък, 03 Май 2012г.
Със спектакъл на разградския музикално-драматичен театър "Антон Страшимиров" бе отбелязана 36-та годишнина от смъртта на поета Реджеб Кюпчю.
Сряда, 25 Април 2012г.
Артисти, облечени като Майкъл Джаксън и затворник забавляват бургазлии.
Неделя, 08 Април 2012г.
Деца боядисваха днес големи великденски яйца, които ще красят центъра на Бургас по време на празниците.
Сряда, 04 Април 2012г.
Ученици от основно училище "П.К.Яворов" направиха великденско дарение във вид на дрехи и обувки на възпитаниците на Дневен център за работа с деца от улицата в Бургас.
Вторник, 03 Април 2012г.
Бургаската художничка Цветанка Цветанова отпразнува своята 50-годишнина с изложба, която подреди в "Морско казино".
Четвъртък, 15 Март 2012г.
Сняг заваля днес над Бургас. Зимата се завърна, макар и за няколко часа в средата на март, когато очакванията са вече са топло и слънчево време.
Четвъртък, 08 Март 2012г.
За пета поредна година от ГЕРБ зарадваха с цветя жените в област Бургас по случай 8 март – Международния ден на жената.
Петък, 02 Март 2012г.
Актьорът Валери Еличов отпразнува годишнината си с приятели и премиерата на новата си книга "55"
