Времето преди Рождество Христово е най-чаканото време в края на годината. Когато се събираме с
най-близките си, когато споделяме емоциите и радостта
от това, че сме заедно. Не всеки обаче ще запали светлините на коледното дръвче у дома. Зя някои това е време за работа, за други - време за пътуване. Където и да сте по света на Рождество Христово, споделете празника си с нас и с поредицата на Гергана Янчева, написана специално за Chernomorie-bg. От днес до Рождество - по един текст подарък за вас! Приятно четене!
Ден Първи
Твърде е тъмно, за да разбера нещо от Виена, обаче летището им е голямо. Движим се пъргаво към терминала, от който ще летим за Хановер, но колкото и да се старая да бързам има марки, чийто магазини ме карат да се забавям, даже да се залисвам. Един приятел, който живее във Виена, нямам представа дали добре или много добре, но си представям как би изкоментирал принципно положителната ми позиция по въпроса с виенското летище... Точно преди да преминем поредната паспортна проверка забелязвам нещо смущаващо, поне за моя пушачески мозък...: кабини за пушене. Представете си телефонна кабинка, прозрачна и някак болнично зловеща като дизайн, в която влизаш, за да пушиш... Някакъв зверски абсорбатор поглъща всичкия дим и на практика в тези "аквариуми" не е задимено, та човекът вътре не може да разчита на нищо, което би могло поне малко да скрие срама му..., ако изобщо на някой му пука. Кабина за пушене, вътре мъже и жени, които стоят прави, гледат тъпо и се тровят, около тях аристократични лелки купуват "Сахер". За пръв път в цялата ми практика на пушач, отказвам да се възползвам от "място" за пушене и подминавам.
Започва да се зазорява, ръкавът, който води до самолета е огромен, наистина огромен. Движим се някак спокойно, даже ведро, изненадана съм, но този пред мен е третият непознат немскоговорящ, който ми се усмихва и ме поздравява. Поздравявам и аз, обаче как ги "плюя" на ум... Понеже съм Принцеса, нито съпругът ми, който мълчи и влачи малко багаж на крачка след мен, нито дъщеря ми, която водя за ръка са в състояние да ме разконцентрират, вървя, повтарям "Морген" с усмивка "екстра" качество и проучвам. Тревожна статистика..., нито един хубав мъж. Нито един. Тоя, който преди малко ме поздрави: висок около 199 см, по-рус от метла и по-синеок от хъски, косата му по-мръсна от ...., абе много мръсна, сако, което явно е било хубаво, ама е било и представете си, носи нещо като диадема..., червена на цвят... Какво си ме зяпнал, бе? Я да се качваш на борда и да не си си помислил да ме "Моргенясваш" пак, не виждаш ли, че съм с детенце..., германски безсрамник... Предполагам, че сме останали само германци и българи на борда след кацането за кратко в Австрия, че кой австриец ще иска да идва в Хановер...?
Новата ми любима авиокомпания се казва "Еър Берлин". "Удариха" в земята абсолютно всички авиокомпанийки, чийто услуги някога съм ползвала. Имат няколко извънредни предимства: приятен салон на самолета с размери, които позволяват да седна без да изглеждам като Гъливер в страната на лилипутите, има екрани, на които първоначално се наслаждавахме на тривиални коледни клипчета, после ни показаха от къде до къде летим и как аджеба ще се случи това, после аз помолих за някаква детска анимация и така целият народ се потопи в магията на "Дисни", сервират претцели с масло, пресни мъфини, предлагат доста голямо разнообразие от списания, кафето си го биваше, а дъщеря ми се сдоби с верижка, на която виси бадж с надпис "млад пилот"... И така, това може да е някакъв вид пътепис, но нека ви кажа за най-голямата екстра: стюард. Не стюардеса. Мъж. Разгеле. Писна ми да гледам някакви идеално изрусени, идеално гримирани и изобщо идеални женици, които размахват колани и кислородни маски. Този си го бива, ето го първия хубав мъж по тия земи. Нямам против да ми каже "Морген", но той предвидливо я подкарва на чудесен английски и така, аз, успокоена, забивам глава в малкото замръзнало стъкло до мен и заспивам за следващите час и десет минути. Кацането се извършва по блестящ начин, без никакъв стрес, съвсем по немски в секундата, в която са казали, че ще стане. На излизане от самолета, детето се разкрещява "мамоооо, каракачански китовееее", мама изпада в бурен смях, останалите българи също, моят приятел стюардът също се смее (по устав) и ми подава кутия, от която мога да се почерпя с шоколадово сърчице, увито в червен станиол, естествено с рекламен надпис, но кво пък...
Добре Дошли в Хановер! Коли, чанти, сакове, подаръци, деца, две елхи, две картонени къщи, тави със сладки, музика, мъкнем на всички посоки багаж от всякакво естество, включително одеяло с гигантски размер и два делфина на него... Какво да ви кажа? Аз съм принцеса, верно, кацнах в Хановер, верно смятам да прекарам празниците тук, верно европейско си е, някак уредено такова..., ама на това „щрасе” в тази кооперация... България преобладава, да не кажа: прелива. И това, това ще се окаже най-хубавото в този Коледен пътепис, заявявам ви го още в ден първи...
(Очаквайте продължението)
Гергана Янчева
Преди 10 дни бе премиерата на книгата "Аз съм принцеса... и това не подлежи на обсъждане" писана в съавторство от Гергана Янчева, Еми Цветкова и Десислава Георгиева. Книгата се продава с ръчно изработено бижу от Маргарита Стайкова и е идеален подарък за предстоящите празници. Може да я намерите в "Хеликон" и "BookPoint" в цялата страна.
- Коментари
!joomlacomment 4.0 Copyright (C) 2009 Compojoom.com . All rights reserved."
| < Предишна | Следваща > |
|---|
Събота, 12 Май 2012г.
И динозавърчето Симджи се включи в кампанията "Да почистим България за един ден". То и членовете на сдружение "Младежки глас" почистваха алеите от Флората до Пантеона и раздава лакомства.
Сряда, 09 Май 2012г.
Бургазлии поставиха цветя на паметника Альоша на днешния 9-ти май - Денят на победата.
Четвъртък, 03 Май 2012г.
Със спектакъл на разградския музикално-драматичен театър "Антон Страшимиров" бе отбелязана 36-та годишнина от смъртта на поета Реджеб Кюпчю.
Сряда, 25 Април 2012г.
Артисти, облечени като Майкъл Джаксън и затворник забавляват бургазлии.
Неделя, 08 Април 2012г.
Деца боядисваха днес големи великденски яйца, които ще красят центъра на Бургас по време на празниците.
Сряда, 04 Април 2012г.
Ученици от основно училище "П.К.Яворов" направиха великденско дарение във вид на дрехи и обувки на възпитаниците на Дневен център за работа с деца от улицата в Бургас.
Вторник, 03 Април 2012г.
Бургаската художничка Цветанка Цветанова отпразнува своята 50-годишнина с изложба, която подреди в "Морско казино".
Четвъртък, 15 Март 2012г.
Сняг заваля днес над Бургас. Зимата се завърна, макар и за няколко часа в средата на март, когато очакванията са вече са топло и слънчево време.
Четвъртък, 08 Март 2012г.
За пета поредна година от ГЕРБ зарадваха с цветя жените в област Бургас по случай 8 март – Международния ден на жената.
Петък, 02 Март 2012г.
Актьорът Валери Еличов отпразнува годишнината си с приятели и премиерата на новата си книга "55"
