През 2011 година Дружеството на художниците в Бургас празнува 55 години. За проблемите и очакванията на членовете на дружеството говори председателят - художника Георги Динев.

- Много или малко са 55 години за дружество като вашето?

- Първата изложба е направена през 1934 година. Тогава се събират група художници, които са искали да направят една художествена изложба със свои картини. Организираната форма на сдружение, която ние сега имаме и е много близка до това, което е било преди 55 години е създадена през 1956 година. През 1955, 1956, 1957 години са правени сборни изложби. Няма абсолютно точно документирани факти за датата, когато е създадено дружеството, така че можем да бъдем и на 60, и на повече години, ако съдим по първата обща изложба. Но подобна форма на организиран живот дружеството води от 55 години, затова и тази година празнуваме този юбилей.

Изложбата, която направихме в изложбената зала на дружеството, на улица "Александровска" №22, показва художниците от създаването на дружеството до днес. Това всъщност са и художниците, които са създали галерията в Бургас - Петко Задгорски, Иван Бояджиев, Яни Хрисопулос... Няма да мога да изброя всички. В изложбата показахме картини на тези автори и на следващите поколения до сегашните, 50-годишни автори. Целта на тази изложба бе да отбележим юбилея и да покажем, че Дружеството на художниците е била една от първите творчески гилдии и тя се е развивала паралелно с развитието на града и е неразделна част от по-новата история на Бургас.

В тази изложба показахме рядко вадени картини от фонда на галерия "Петко Задгорски", за да запознаем бургазлии и по-младите с това, какво се е правело тук. По статистика населението на града започва да намалява. По-младите художници, които идват тук са по-малко. Една част от тях се изселват, заминават. Затова търсим начини да задържим младите автори тук, да им покажем, че има какво да правят тук.

- Как се е променяло изкуството през последните 55 години?

- В изложбата зрителите имаха възможност да видят, че е имало приемственост между поколенията. До колкото съм запознат с по-новата история на дружеството младите автори не са били приемани на нож или отхвърляни, напротив. Ние постъпваме по същия начин. С отворени обятия приемаме младите художници стига те да покажат нужните качества.

- Бургаското дружество няма своя собствена галерия. Изложбената ви зала е в помещение на Областната управа, където вие сте под наем. Какви са вашите желания и какви са обещанията на общината в тази връзка?

- Желанията ни са да имаме своя галерия или поне тя да бъде стопанисвана от община Бургас и ние да плащаме скромен наем, тъй като всичко в този свят се заплаща. В момента ние също плащаме наем за изложбената зала. Да, наемът не е голям. Имаме изключително добронамераната подкрепа и на областния управител Константин Гребенаров. Но през последните две години и тази символична сума за наем е непосилна за нас, тъй като освен наема, плащаме консумативи - ток, вода, заплата на галеристката, наем за графичната база и парите едва стигат. Затова, според мен, трябва да се намери по-удачна форма.

В контекста на разговора с кмета Димитър Николов, на откриването на изложбата, останах с впечатлението, че на мястото на Часовника ще има изложбена зала, а не Градска художествена галерия, защото мястото за галерия е малко (става въпрос за терена срещу Часовника, който е държавна собственост. От общината направиха постъпления имота да им бъде прехвърлен за стопанисване б.а.). Галерията има огромно депо с картини, които трябва да бъдат показвани. Знаете, че като дойдат чужденци няма, къде да отидат, какво да им бъде показано. Не можем да ги впечатлим с ресторанти, нито можем да ги изненадаме с нещо уникално. Морската градина е едно от чаровните места в града, където може да ги заведем. Трябва да има място, където гостите на града ни - българи и чужденци, да видят, какво се е правело през годините. Изобразителното изкуство е част от историята на града и неговата историческа памет. Цитирам ви една италианка, която бе в изложбената ни зала преди месец: "Най-после едно място, където човек може да си почине". Тя каза това по повод изложбата "Бяло", която направихме през март в изложбената ни зала.

Затова на това място, където е бил стария Часовник, може да се направи една изложбена зала на два етажа, която може да поеме не само годишната изложба на дружеството, което наброява 100 човека в момента. Там може да се реализира и биеналето "Приятели на морето". Една изложбена зала в стил необарок.

- Къде се съхраняват картините, които са създадени от членовете на дружеството през годините?

- Всичко се съхранява в художествената галерия "Петко Задгорски", която за съжаление има едно ужасно депо, където картините не се съхраняват според изискванията. В такъв смисъл то е неподходящо. В тази връзка Бургас има нужда от галерия, където да бъдат показвани и стари майстори, и съвременно българско изкуство. Една голяма част от фонда на галерията трудно виждат бял свят и рядко биват показвани, а това са творби не само на бургаски автори. Много ми се иска и графиката да бъде показвана. Да има отделна зала в галерията или тя да има една зала, където да се показва графика.

От този град са излезли невероятни художници с много награди. По-голямата част от техните творби обаче остават тайна за по-голямата част от публиката и по-младите. А те трябва да бъдат възпитавани иначе всичко се превръща в чалга култура. А резултатите от нея се виждат през последните 20 години.

Юбилейната изложба в залата на Дружеството на художниците на улица "Александровска" №22 може да бъде видяна до 11 април включително.

• Добавяне на нов Търсене
• Коментари

Коментирай

Информация за вас:

Име:

E-mail:

Коментар:

Заглавие:

Съобщение:

Код за сигурност

Поле за въвеждане на анти-спам код от снимката

Powered by !JoomlaComment 4.0 beta1

!joomlacomment 4.0 Copyright (C) 2009 Compojoom.com . All rights reserved."