Визитка
Дата на раждане: 31 май 1969 г.
Образование: Висше юридическо
Заемана длъжност в момента: Общински председател на СДС-Бургас, собственик на адвокатска кантора
Семейно положение: Женен, с една дъщеря
- Г-н Райков, ако трябва да се опишете с три думи, кои биха били те?
- Разумен, разбран и спокоен.
- Традиционно денят на българина започва с чаша кафе. Началото на вашия ден
вписва ли се в тази традиция?- Не съм по-различен от повечето българи. И моят ден започва с чаша кафе. Различавам се обаче от европейците – освен кафето, пуша и цигари. С този вреден навик все още не мога да се преборя. Сутрин гледам новинарските блокове, чета вестници, ако ми остане време и не трябва да излизам рано.
- Планирате ли ежедневието си и успявате ли да избягате от рамките, които заеманата от вас длъжност налага?
- Да, обичам да планирам ежедневието си. Когато човек има в главата си определен график за деня, работи много по-добре и организирано, успява да свърши и повече работа. Добрият план е и начин за справяне с напрежението, защото напрежението се поражда от хаотичността и от усещането, че имаш твърде много работа, а нямаш никакво време да я свършиш. Нали сте чели "За мишките и хората" на Стайнбек? Понякога се случва и най-добрите планове на мишките и хората да се объркат. Не ми е приятно, но пък в това е предизвикателството на живота.
Не считам, че длъжността ми – нито като партиен лидер, нито като адвокат, ми слага определени рамки. Аз съм си същият човек, който бих бил, дори да не работех това.
- В коя част от денонощието успявате да впишете вашите минути за отмора?
- Вечер, когато съм си вкъщи при семейството, в събота и неделя, когато сме всички заедно – както повечето хора. Понякога и през деня, тъй като адвокатската професия не е свързана със строго регламентирано работно време. Когато усещам, че напрежението ме притиска и просто не мога повече, си позволявам 15 минути просто да се отпусна на стола, да затворя очи и да не мисля за нищо. След това съм като нов.
- Лекарите най-често съветват да избягваме стреса и претоварването. Възможно ли е това да се случи в динамичния живот, който водите?
- Ако кажа, че винаги успявам, ще излъжа. Едва ли има съвременен градски човек, който да каже, че следва абсолютно всички съвети, които лекарите дават – да се храни по 5 пъти на ден, да се пази от слънцето в горещите часове на деня, да почива поне два дни в седмицата. И аз съм като всички. Да, стремя се да си позволявам повече почивка, повече време сред природата, но не винаги успявам.
- В последните години политиката стана ежедневие. Научиха ли се политиците да решават проблемите на хората без да се натрапват с излишен популизъм и демагогия?
- Политиката винаги е била ежедневие. Ако се замислите, и най-дребните неща, и най-безобидните наглед случки в ежедневието ни са свързани с нечии политически решения – като се почне от това какво виждаш през прозореца си като станеш сутрин – разбита или оправена улица, мине се през цената на билета в автобуса, с който ходиш на работа и се стигне до това каква заплата получаваш. Всичко, което се случва в живота ни, е продукт на нечие политическо решение.
Но не споделям мнението, че политиците са тези, които "решават проблемите на хората", а самите хора са безучастни – като пощенска кутия, която само приема или не приема дадено политическо решение. Политиката се върши и трябва да се върши от всеки член на съвременното общество – от всеки бургазлия. Когато човек осъзнае, че политическите решения зависят от него самия, че той самия "произвежда" политиците или управляващите, тогава популизмът и демагогията ще станат мъртви понятия.
Разбирам, че хората са разочаровани от политиците, все по-трудно става да ги убедиш, че те са движещата сила на обществото, все по-трудно става дори да ги убедиш да гласуват. Защото казват “от мен нищо не зависи” и край. А не е така.
- Когато се сблъскате с даден казус, как избирате най-безболезнения начин за решаването му?
- С оглед на резултатите. Много хипотетичен въпрос... Когато се изправя пред даден проблем, винаги обмислям няколко варианта за изход от него. Всеки изход има и плюсове, и минуси. Няма ситуация, която да няма и добри, и лоши страни. Правя един математичен модел, виждам кое от решенията има повече плюсове, отколкото минуси и избирам него. Емоцията е лош съветник. Предпочитам да обмисля казуса от всички страни, когато съм спокоен и тогава да взема решение.
- Повече от година кризата властва в живота ни. Научихме ли се да живеем в условия на криза и как може да я преодолеем без да се оплакваме?
- Българският народ в последните 20 години скача от криза в криза и вечно е подложен на изпитания. Оплакванията са разбираеми – когато е тежко, когато нямаш изход, когато си безработен, а децата ти нямат какво да ядат, е нормално да се оплачеш. Човешко е. Но българският народ винаги е бил трудолюбив, предприемчив, търпелив и повече е работил, отколкото се е оплаквал. Това е изходът и сега – много труд, разумно изразходване на бюджета, допълнително образование, преквалификация, предприемане на нови инициативи.
- Какво не ни стига за 20 години преход, за да живеем по-добре и по-често да се усмихваме?
- Разум, за да осъзнаем, че наистина живеем по-добре, отколкото преди 20 години. Смелост и любопитство, за да приемаме предизвикателствата на съдбата като приключение, с което можем да се справим. И повече добри новини, които да предизвикват усмивки.
- В ежедневието си срещате хора с различни съдби. Кое лице не може да забравите?
- Помня много лица. Човек винаги запомня лицата на тези, които са били първи в нещо – първия ми учител, първия преподавател в университета, първия ми клиент в адвокатската практика...
- Умее ли българина да влезе в храм, да запали свещ и да се помоли с чисто сърце, без корист?
- Не мога да обобщавам. Да, има хора, които умеят. Има и такива, които не умеят и го правят показно. Но съм сигурен, че в душата на всеки човек има една искра, която го доближава до Бога, независимо каква религия изповядва той и независимо какво име дава на този Бог. Колкото и дълбоко да е зарита тази искра, в живота на всеки – сигурен съм, е имало моменти, в които той е отправял искрена молитва към Бог – независимо къде се е намирал – дали в църква, дали на полето или в собствения си дом.
- Ако имахте шанса, какво бихте променили в живота си и този на бургазлии?
- Неслучайно съм член на СДС. Шанс имам – както аз, така и другите колеги от партията. От тези шансове се възползваме абсолютно всеки ден и наистина променяме живота на бургазлии. Не обичам помпозните изказвания и хвалби – просто си вършим работата. За разлика от други партии, които залагат на медийни кампании и политика в полза на едрия капитал, нашите решения и предложения са насочени към облекчаване на ежедневния живот на хората – да им е чисто и светло пред домовете, да не губят време в бюрократични спънки, да не висят по опашки и в задръствания. Щом живота на бургазлии се променя към по-добро, значи се променя и моят живот, защото и аз живея в този град и не ми е безразлично какво се случва в него. Давам конкретен пример – изискването за болничните листи в детските градини, което породи редица оплаквания от родителите, отпадна по предложение на СДС.
- Каузата заради, която бихте загърбили принципите си?
- Много ми е трудно да отговоря на този въпрос. Може би някакво изпитание, застрашаващо сигурността на хора, които обичам.
- В глобалния свят на технологиите, може ли човек лесно да забрави родното място или корените винаги теглят назад?
- Привързаността и любовта към родния дом трудно могат да бъдат заместени от технологии, машини и бездушни предмети. И колкото повече напредват годините, толкова този повик става по-силен. Обикновено когато човек е млад, рядко се замисля за тези неща. Но с израстването човек помъдрява, започва повече да се обръща назад... Неслучайно народът е казал, че кръвта вода не става.
- Ако денонощието имаше 48 часа, какви щяха да са за вас другите 24?
- Като се познавам, сигурно щяха да са същите като сегашните. Да, мога да кажа, че ще почивам повече, ще чета повече книги и няма да работя толкова много. Но ще прозвучи като тези обещания по Нова година, които обикновено си даваме – ще спра цигарите, ще водя здравословен живот, ще мина на диета. Колко от тях сбъдваме?
- Нещата без които не можете?
- Не съм вещоман. Не мога без хората, които обичам. Но в чисто практичен аспект – не мога без очила.
- Ако можехте да избирате, къде бихте се събудили в утрешния ден?
- Традиционалист съм – не обичам да се събуждам на различни места. Предпочитам собственото си легло.
- Коментари
!joomlacomment 4.0 Copyright (C) 2009 Compojoom.com . All rights reserved."
| < Предишна | Следваща > |
|---|
Събота, 12 Май 2012г.
И динозавърчето Симджи се включи в кампанията "Да почистим България за един ден". То и членовете на сдружение "Младежки глас" почистваха алеите от Флората до Пантеона и раздава лакомства.
Сряда, 09 Май 2012г.
Бургазлии поставиха цветя на паметника Альоша на днешния 9-ти май - Денят на победата.
Четвъртък, 03 Май 2012г.
Със спектакъл на разградския музикално-драматичен театър "Антон Страшимиров" бе отбелязана 36-та годишнина от смъртта на поета Реджеб Кюпчю.
Сряда, 25 Април 2012г.
Артисти, облечени като Майкъл Джаксън и затворник забавляват бургазлии.
Неделя, 08 Април 2012г.
Деца боядисваха днес големи великденски яйца, които ще красят центъра на Бургас по време на празниците.
Сряда, 04 Април 2012г.
Ученици от основно училище "П.К.Яворов" направиха великденско дарение във вид на дрехи и обувки на възпитаниците на Дневен център за работа с деца от улицата в Бургас.
Вторник, 03 Април 2012г.
Бургаската художничка Цветанка Цветанова отпразнува своята 50-годишнина с изложба, която подреди в "Морско казино".
Четвъртък, 15 Март 2012г.
Сняг заваля днес над Бургас. Зимата се завърна, макар и за няколко часа в средата на март, когато очакванията са вече са топло и слънчево време.
Четвъртък, 08 Март 2012г.
За пета поредна година от ГЕРБ зарадваха с цветя жените в област Бургас по случай 8 март – Международния ден на жената.
Петък, 02 Март 2012г.
Актьорът Валери Еличов отпразнува годишнината си с приятели и премиерата на новата си книга "55"
