Визитка
Дата на раждане: 26 април 1971 г.
Образование: Висше юридическо
Заемана длъжност в момента: Свободна професия адвокат. Медиатор. Заместник-председател на СДС, председател на общинската организация на СДС, общински съветник в Бургас
Семейно положение: Женен с две дъщери
- Г-н Чолаков, ако трябва да се опишете с три думи, кои биха били те?
- Упорит, уравновесен, спокоен.
- Традиционно денят на българина започва с чаша кафе. Началото на вашия ден вписва ли се в тази традиция?
- Чаша кафе и задължително кифла с шоколад. Вече три години всяка сутрин е така. И всеки път изпитвам удоволствие, когато я ям.
- Планирате ли ежедневието си и успявате ли да избягате от рамките, които заеманата от вас длъжност налага?
- Няма как да не планираш ежедневието си. Професията ми изисква да го правя. Имам график с делата, който е ясен за месеци напред. Срещите също са по график. Опитвам се до обяд да не разговарям много с клиенти, за да свърша работата, защото тя е свързана с четене и писане. Разбира се не винаги графика е такъв, какъвто си го планирал.
- В коя част от денонощието успявате да впишете вашите минути за отмора?
- Като се замисля това е частта от денонощието, когато спя. Това са часовете ми за отмора. В събота почивам, а в неделя следобед отново работя.
- Лекарите най-често съветват да избягваме стреса и претоварването. Възможно ли е това да се случи в динамичния живот, който водите?
- Струва ми се, че един вид стрес се лекува сдруг вид стрес. За мен стреса означава напрежение свързано с неприятна дейност. Когато вършиш нещо, което ти харесва, дори да се ядосваш стресът не е голям.
- В последните години политиката стана ежедневие. Научиха ли се политиците да решават проблемите на хората без да се натрапват с излишен популизъм и демагогия?
- Все още не. Надявам това да се случи с по-младото поколение политици. Все си мисля, че ще дойде време, когато работата на политика ще бъде с ясен резултат. Ще знаем, че някой го е направил, а не обратното - еди кой си е обещал да направи нещо. Надявам се това да се случи.
- Когато се сблъскате с даден казус, как избирате най-безболезнения начин за решаването му?
- Никога не се замислям дали търся безболезнен начин. Важно е казусът да бъде решен. Има една латинска синтенция, която много ми допада и като житейска философия - Ако има път ще го намеря, ако няма ще го проправя.
- Повече от година кризата властва в живота ни. Научихме ли се да живеем в условия на криза и как може да я преодолеем без да се оплакваме?
- По време на изборите за парламент 2009-та, когато обикалях селата и говорихме за това, хората ми казваха: "Момче, каква криза от една година? Ние живеем в криза от 20 години". Кризата е полезна и научава човек на самодисциплина. Тя е като кривата в живота, веднъж е нагоре, веднъж надолу.
- Какво не ни стига за 20 години преход, за да живеем по-добре и по-често да се усмихваме?
- Българинът масово не вярва на първо място в себе си. Като че ли сме свикнали все някой друг да дойде да ни оправи, чакаме Месия, все някой да се погрижи за нас. Не сме се научили ние да се грижим за себе си, а не някой да го прави. Може би се учим в момента, но като че ли този процес не е толкова масов.
- В ежедневието си срещате хора с различни съдби. Кое лице не може да забравите?
- Не съм се замислял над този въпрос. Не знам.
- Умее ли българина да влезе в храм, да запали свещ и да се помоли с чисто сърце, без корист?
- Това е въпрос на лична култура, на въпрос за разбирането за религия. Това, че ще влезеш в църква, ще запалиш свещ не те прави по-различен от този човек, който ще седне в една стая и ще се помоли. Зависи от религията и разбиранията на човека за нея. Някой си представя, че общува с Бог, когато влезе в храм, който има врата, стени, икони. За друг храмът може да е той самият. Ако се помоли, всеки може да чувства себе си като храм. По-важна е вярата на човека. А как човек приема Бог като дух, като енергия това е нещо второстепенно.
- Ако имахте шанса, какво бихте променили в живота си и този на бургазлии?
- Да направя Бургас по-красив от Варна и по-привлекателно място за живеене. Тук към се родил. Изоставането, което имаше Бургас през последните 3 мандата няма как да не действа дразнещо. Мисля, че без значение какви са ти политическите убеждения не можеш да си затвориш очите и да кажеш, че през последните години Бургас и бил прекрасно място за живеене. Да, то за нас е хубаво, защото ние сме родени тук и енергийно сме свързани с това място. През последните три години нещата се промениха. И ще дам един пример. Откакто се помня, никога не съм се разхождал по улица "Цар Симеон" (бивша "Републиканска" б.а.). Защото не е ставала за разхождаме. Преди седмица се разхождахме с жена ми, с децата и с количката и коментирахме, че тази улица става за разхождане, както многи други европейски улици. А ние знаем как е в другте европейски държави, защото сме пътували. И се чудехме как тогава имаше хора, които скочиха срещу ремонта на улицата. Не знам, що за общество сме?
- Каузата заради, която бихте загърбили принципите си?
- Като говорим за принципи и каузи ще въведа едно трето понятие граница. Определени принцити могат да бъдат погазвани заради определени каузи. Въпрос на конкретика е кога можеш да погазиш определен принцип. Случаят с нашите гранични полицаи, които имат схватка с турските бракониери. Принципът в случая е законност и преследване на престъпленията, но каузата в случая, която е личният пример и защита на живота и спокойствието на хората в нашата държава за мен в случая е приоритет. Тогава наистина изпитах гордост от това, че съм защитавам от хора като мен. В един момент се зачудих в каква държава живея, след като излезе, че едва ли не момчето е нападнало тези, които са пресекли границата? И друг принцип - някой ти е влязъл в къщата да те краде и ти нямаш възможност да се защитиш, защото трябвало да се защитиш с мерки адекватни на нападението. Приветствам американския начин на решаване на този въпрос, при който когато ти влязат в къщата и ти посегнат на най-святото - семейството, трябва престъпника да бъде наказан. Уважавам правата и свободата на всеки, но не когато дойде и наруши спокойствието на семейството ми. Тогава каузата е над принципите.
- В глобалния свят на технологиите, може ли човек лесно да забрави родното място или коренните винаги теглят назад?
- Като дете съм прекарвал ваканциите на село, където са родени родителите на моята майка. И чувствам много силна връзка с мястото там. Такива хора като мен, които са расли на село и по времето, когато нямаше съвременните технологии могат да изпитат привързаност към мястото. И ще дам пример. Наскоро бях на един семинар и след вечеря сядаме и разговаряме. Върви диалог между нас. Имаше едно момиче, което три вечера подред сядаше до нас и си чатеше по скайпа на компютъра, не си говореше с нас, нито ние с нея. Това не е нормално.
- Ако денонощието имаше 48 часа, какви щяха да са за вас другите 24?
- Ако другите 24 часа бяха като сегашните, щяхме да ги отплатним с работа. Иска ми се да имам време за много неща. Но зависи от човека как ще си го подреди, какви са му приоритетите. Но степента на натоварване през различните етапи от живота на човека са различни.
- Нещата без които не можете?
- Човек не може без семейството си, без близките и приятелите си. Нямам мания към вещи. Много харесвам ножове, колекционирам, забивам ножове. Отдавна не съм го правил, защото тук няма условия за това. Но няма предмети, без които да не мога.
- Ако можехте да избирате, къде бихте се събудили в утрешния ден?
- Харесва ми тук в Бургас. Доволен съм, че съм роден тук. Мислел съм, да напусна и да отида да живея другаде. И това сигурно ще стане един ден. Но засега съм тук, тук ми е мястото, да помагам с каквото мога града да се развива.
- Коментари
!joomlacomment 4.0 Copyright (C) 2009 Compojoom.com . All rights reserved."
| < Предишна | Следваща > |
|---|
Събота, 12 Май 2012г.
И динозавърчето Симджи се включи в кампанията "Да почистим България за един ден". То и членовете на сдружение "Младежки глас" почистваха алеите от Флората до Пантеона и раздава лакомства.
Сряда, 09 Май 2012г.
Бургазлии поставиха цветя на паметника Альоша на днешния 9-ти май - Денят на победата.
Четвъртък, 03 Май 2012г.
Със спектакъл на разградския музикално-драматичен театър "Антон Страшимиров" бе отбелязана 36-та годишнина от смъртта на поета Реджеб Кюпчю.
Сряда, 25 Април 2012г.
Артисти, облечени като Майкъл Джаксън и затворник забавляват бургазлии.
Неделя, 08 Април 2012г.
Деца боядисваха днес големи великденски яйца, които ще красят центъра на Бургас по време на празниците.
Сряда, 04 Април 2012г.
Ученици от основно училище "П.К.Яворов" направиха великденско дарение във вид на дрехи и обувки на възпитаниците на Дневен център за работа с деца от улицата в Бургас.
Вторник, 03 Април 2012г.
Бургаската художничка Цветанка Цветанова отпразнува своята 50-годишнина с изложба, която подреди в "Морско казино".
Четвъртък, 15 Март 2012г.
Сняг заваля днес над Бургас. Зимата се завърна, макар и за няколко часа в средата на март, когато очакванията са вече са топло и слънчево време.
Четвъртък, 08 Март 2012г.
За пета поредна година от ГЕРБ зарадваха с цветя жените в област Бургас по случай 8 март – Международния ден на жената.
Петък, 02 Март 2012г.
Актьорът Валери Еличов отпразнува годишнината си с приятели и премиерата на новата си книга "55"
- Борислав Чакринов: Ремонтът на театъра беше като трилър
- Пежман Варгаи: В "Братскул" осигуряваме европейско образование на децата
- Атанас Терзиев: В Областна управа не спорим кой е най-добрият град
- Областният: Не се забравя лицето на излъгания човек
- Ананиева: Номинацията на Бургас за културна столица е добра реклама за региона
