Визитка
Дата на раждане: 12.06.1962г.
Образование: Висше – медицина; висше - стопанско управление - здравен мениджмънт
Заемана длъжност в момента: Директор на дом за медико-социални грижи "Вяра, надежда и любов" - Бургас
Семейно положение: Омъжена с две деца
- Г-жо Ралчева, ако трябва да се опишете с три думи, кои биха били те?
- Позитивна, амбициозна, с голямо добро сърце.
- Традиционно денят на българина започва с чаша кафе. Началото на вашия ден вписва ли се в тази традиция?
- Поднесено с целувка от съпруга ми рано сутрин, кафето ме подготвя за предизвикателствата на деня. С усмивка.
- Планирате ли ежедневието си и успявате ли да избягате от рамките, които заеманата от вас длъжност налага?
- Предварителното планиране внася в работния ми ден нужната предсказуемост. Успявам да приоритизирам задълженията си, за да не оставям нищо за следващия ден. Считам, че съм постигнала успех, когато в края на деня хората покрай мен се усмихнати и всички задачи са решени.
- В коя част от денонощието успявате да впишете вашите минути за отмора?
- Вечер, с компанията на семейството. В момента и двете ми деца са далеч. Дъщеря ми всеки ден държи да сподели проблемите си с мен и не изпуска възможност да ми каже, че ме обича. Почти всяка вечер виждам и усмивката на сина си на екрана на лаптопа. Зареждат ме с енергия и надежда. Карат ме да се чувствам горда, че съм възпитала две прекрасни деца. Знаейки, че са щастливи, съм спокойна и мога да се отпусна и поема въздух. Ако пък успея да намеря малко свободно време през седмицата, разтоварвам натрупаното напрежение на уредите във фитнес залата.
- Лекарите най-често съветват да избягваме стреса и претоварването. Възможно ли е това да се случи в динамичния живот, който водите?
- Стресът е част от ежедневието. Може да е както причина за изморения ти вид, така и да обясни амбициозния ти и непримирим поглед. Въпреки че съм лекар, не мога да издам рецепта срещу него. А и кой ще я изпълни? Важното е да не те е страх да го посрещнеш, а и да намериш начин да го впрегнеш на работа, за да не ти пречи да свършиш своята.
- В последните години политиката стана ежедневие. Научиха ли се политиците да решават проблемите на хората без да се натрапват с излишен популизъм и демагогия?
- Никак не е лесно да балансираш на тънко въже пред голяма и недоволна публика. Не знам доколко голям е приносът им в изплитането на това тънко въже, нито пък съм сигурна, че публиката е недоволна само от изпълнението. Популизмът и интригите, обаче, ми идват в повече. Решенията, в редките случаи, в които не са скрити зад обвинения, са компромисни. Така до никъде няма да стигнем. Очите ми са в младите хора, тези, които не говорят, а действат.
- Когато се сблъскате с даден казус, как избирате най-безболезнения начин за решаването му?
- Най-трудно е да се откъснеш от плоскостта, в която се намираш, и да огледаш проблема от всичките му страни. За мен важно е да запазя самообладание и да се обкръжа с хора, които могат, дори и несъзнателно, да ми помогнат - с идеи, със съвети. Не е задължително решението да е безболезнено, важно е да даде желания резултат. А и в повечето случаи смелите решения срещат съпротива, защото винаги засягат някого.
- Повече от година кризата властва в живота ни. Научихме ли се да живеем в условия на криза и как може да я преодолеем без да се оплакваме?
- Не. Въпреки обективния характер на кризата, за нея, като че ли, по-скоро разбираш по погледа и приказките ни, отколкото по действията ни. Българинът трябва да промени начина си на живот. Сега е най-добрият момент.
Смятам, че не трябва да чакаме някой да ни помогне, а сами да сме по-инициативни. Това и правя в момента с амбициозните си планове за развитието на поверената ми институция. И независимо от кризата се надявам да успея.
-Какво не ни стига за 20 години преход, за да живеем по-добре и по-често да се усмихваме?
- Не се научихме да хвърляме дългосрочни погледи. Основно ни ръководи негативизъм. С шапки от вестник на главите и краткосрочни сметки ще продължим да бъдем роби на идеята, че не можем. А ние можем - хората ни го доказват, но зад граница. Смятам, че когато си позитивен, активен и принципен можеш да успееш да реализираш много неща и да се радваш на успеха.
- В ежедневието си срещате хора с различни съдби. Кое лице не може да забравите?
- Лицето на човека, предал се пред живота, загубил желанието си да се бори, да живее. Лицето на измъчените родители, когато детето е със сериозен здравословен проблем
Това не се забравя, никога.
- Умее ли българина да влезе в храм, да запали свещ и да се помоли с чисто сърце, без корист?
- Виждала съм много българи да го правят, но не познавам вътрешните им мотиви. Силно се надявам, че вярата в доброто ги е отвела там, а безкористността съпровожда мислите и делата им. Надявам се, че е така.
- Ако имахте шанса, какво бихте променили в живота си и този на бургазлии?
- Бих искала да създам благоприятен климат за развитие на младите хора, защото те са тези, които могат да внесат нужната промяна. Ние, техните родители, живеем със поостарелите решения, а проблемите са нови. Трябват ни мотивирани предприемачи със свежи идеи, а на тях им е нужна подкрепа. Нашата подкрепа. Трябва да дадем възможност на младите да останат тук, да разгърнат потенциала си тук, а не да чуваме колко са добри и колко ги ценят някъде по света.
- Каузата заради, която бихте загърбили принципите си?
- Принципите ни ни правят това, което сме - хора. Бих загърбила своите единствено тогава, когато ми пречат да бъда човек и да помагам на хората около себе си.
- В глобалния свят на технологиите, може ли човек лесно да забрави родното място или коренните винаги теглят назад?
- Повечето от нас имат хиляди снимки със спомени от разходки из родните места. Сега, без почти никакви разходи, можеш да поддържаш връзка с всичките си приятели и роднини, дори и да си на другия край на света. Смятам, че сега, повече от всякога, е лесно да поливаш любовта си към родината. Точно защото оценяваш това, което имаш, едва когато си далеч от него. Добре е, че имаме компютри, телефони и интернет, за да не забравим кои сме, откъде идваме и накъде отиваме. Но когато си си вкъщи, сякаш не го оценяваш напълно.
- Ако денонощието имаше 48 часа, какви щяха да са за вас другите 24?
- Биха били динамични, прекарани в четене, учене и разговори с млади и амбициозни хора. Но най-вече бих отделила повече време за семейството си и да се насладя на морето, което много обичам.
- Нещата без които не можете?
- Не мога без семейството си, без приятелите си, без чашата кафе рано сутрин, хубавите филми и книгата преди сън.
- Ако можехте да избирате, къде бихте се събудили в утрешния ден?
- В скучния свят на добрите хора. И естествено в собствения си дом тук в Бургас.
- Коментари
!joomlacomment 4.0 Copyright (C) 2009 Compojoom.com . All rights reserved."
| < Предишна | Следваща > |
|---|
Събота, 12 Май 2012г.
И динозавърчето Симджи се включи в кампанията "Да почистим България за един ден". То и членовете на сдружение "Младежки глас" почистваха алеите от Флората до Пантеона и раздава лакомства.
Сряда, 09 Май 2012г.
Бургазлии поставиха цветя на паметника Альоша на днешния 9-ти май - Денят на победата.
Четвъртък, 03 Май 2012г.
Със спектакъл на разградския музикално-драматичен театър "Антон Страшимиров" бе отбелязана 36-та годишнина от смъртта на поета Реджеб Кюпчю.
Сряда, 25 Април 2012г.
Артисти, облечени като Майкъл Джаксън и затворник забавляват бургазлии.
Неделя, 08 Април 2012г.
Деца боядисваха днес големи великденски яйца, които ще красят центъра на Бургас по време на празниците.
Сряда, 04 Април 2012г.
Ученици от основно училище "П.К.Яворов" направиха великденско дарение във вид на дрехи и обувки на възпитаниците на Дневен център за работа с деца от улицата в Бургас.
Вторник, 03 Април 2012г.
Бургаската художничка Цветанка Цветанова отпразнува своята 50-годишнина с изложба, която подреди в "Морско казино".
Четвъртък, 15 Март 2012г.
Сняг заваля днес над Бургас. Зимата се завърна, макар и за няколко часа в средата на март, когато очакванията са вече са топло и слънчево време.
Четвъртък, 08 Март 2012г.
За пета поредна година от ГЕРБ зарадваха с цветя жените в област Бургас по случай 8 март – Международния ден на жената.
Петък, 02 Март 2012г.
Актьорът Валери Еличов отпразнува годишнината си с приятели и премиерата на новата си книга "55"
- Димо Грудев: Корените винаги теглят назад
- Гребенаров: Рейзи не работи за хората в Созопол, а за обкръжението си
- Любен Дилов-син: Жертвата на десните да не издигат собствен кандидат-кмет в Бургас е голяма, но оправдана
- Магдалена Манолова: Обичам да говоря с хората, избягвам конфликтите
- Димитър Бойчев: Диалогът помага във всяка ситуация
