Визитка

Дата на раждане: 18 май 1967 г.

Образование: Висше икономическо

Заемана длъжност в момента: Кмет на Община Бургас

Семейно положение: Женен с три деца

- Г-н Николов, традиционно денят на българина започва с чаша кафе. Началото на вашия ден вписва ли се в тази традиция?

- Не винаги, понякога предпочитам да започна деня си с билков чай или цитрусов фреш.

Те ми въздействат по- тонизиращо от кафето.

- Планирате ли ежедневието си и успявате ли да избягате от рамките, които заеманата от вас длъжност налага?

- Всеки ден имам планирана програма, която във всички случаи се допълва от десетки възникнали през деня нови срещи или събития, на които трябва да реагирам. Ежедневието ми няма рамки – животът е интензивен, светът е интензивен – човек може да се чувства еднакво добре и когато работи и вижда резултат от работата си, и когато си почива. Всичко зависи от вътрешната нагласа и сетивата да възприемаш всеки час, който ти е даден негативно или позитивно.

- В коя част от денонощието успявате да впишете вашите минути за отмора?

- Нямам определени часове. Държа да съм информиран за всичко, което се случва в Бургас и затова почти всяка вечер ми звънят и от полицията, и от общинската дирекция "УКОРС" , за да ме информират, когато се случи инцидент в града. Не мога да си представя, че бих могъл да си изключа телефона и да заспя. Тогава би ме обзело такова безпокойство, че едва ли бих могъл да мигна. Отмарям при срещите си с позитивни хора, с младежи, които носят порива и все още имат идеалистична и огнена представа за живота, с приятели, със семейството си.

- Лекарите най-често съветват да избягваме стреса и претоварването. Възможно ли е това да се случи в динамичния живот, който водите?

- Няма как да се избегнат, животът е интензивен и може би това е част от неговото очарование. Стресът и претоварването не са присъщи само за мен, като кмет. Това е болестта на съвремието ни и от нея са потърпевши всички хора, независимо дали са безработни или пък са реализирани в професията си.

- В последните години политиката стана ежедневие. Научиха ли се политиците да решават проблемите на хората без да се натрапват с излишен популизъм и демагогия?

- Не бих могъл да обобщавам за всички политици и не обичам да се кардинализира отношението към която и да е професия или общност. Както във всяка професия има политици, които работят истински, с добри намерения и резултати, и има и такива, които смятат, че могат да имитират дейност чрез демагогия. Хората толкова се умориха от популизъм, че вече го разпознават много бързо. Хората са и изморени, и нетърпеливи нещата да се случват и вече не дават толеранс на празнодумието.

- Когато се сблъскате с даден казус, как избирате най-безболезнения начин за решаването му?

- Не винаги най-доброто решение е безболезнено. Точно обратното. Понякога най-смелите и перспективни решения срещат най-голяма съпротива, защото те във всички случаи променят статукво. Освен това всяко решение – било в личен или в професионален план винаги води до промени, които засягат някого. Важното е решенията да бъдат обвързани с някаква перспектива, а не с моментните негативи, до които биха довели. По принцип аз не обичам да използвам думата проблем. Предпочитам да я заменям с "възможност". Налагам си да прилагам това в ежедневието си.

- Повече от година кризата властва в живота ни. Научихме ли се да живеем в условия на криза и как може да я преодолеем без да се оплакваме?

- Много българи се шегуват, че ние цял живот сме живели в икономическа криза и затова сегашната не може да ни шокира. Тя е най-шокираща за жителите на развитите държави. А иначе – насериозно казано, най- трудно е за хората без работа и за тези, които са изтеглили кредити и сега много трудно успяват да ги обезпечат. Оплакването в случая не помага. Стъпките спорен мен са две – или да останем в очакване нещата да се оправят, или да сме по- активни и действаме именно в кризата. Ще ви дам пример с Община Бургас. Можехме да се оправдаем с кризата и да изчакаме тази година да отмине като бездействаме, имайки обективно и идеално оправдание за това. Вместо това предложихме амбициозна капиталова програма и започваме мащабни обекти и благоустройство. Сега – когато цената на строителството е много по- евтина, а кредитите по изгодни. Всичко е въпрос на светоусещане. Аз избирам активността.

- Какво не ни стигна за 20 години преход, за да живеем по-добре и по-често да се усмихваме?

- Не разбирам защо всичките си неволи оправдаваме с 20-те години преход. Ами преди това – по- щастливи ли бяхме? По- задоволени и материално, и емоционално? Имам чувството, че все още съществуващата носталгия по онези години е смесена с носталгията по изминалите младежки години. Да, преходът не мина по- учебник. Да – той започна с много надежди, които после се превърнаха в огромни разочарования. Но пък никой не може да отрече, че възможностите вече са много по- големи. И аз съм убеден, че ако си активен, борбен и последователен можеш да реализираш много неща, с трудности, но все пак с успех.

- В ежедневието си срещате хора с различни съдби. Кое лице не може да забравите?

- Много лица не бих могъл да забравя. Не бих могъл да използвам трагедии и да ги разказвам публично, за да показвам, какъв добър кмет съм например. Човешката болка е нещо много лично и дискретно нещо. Срещал съм се със стотици хора, които отчаяни от превратностите на живота са идвали при мен с почти последна надежда за помощ. Защото се предполага, че кметът може да разреши всичко. За съжаление- това не е така. И колкото и да съм искал да помогна, не винаги съм успявал в случаите, които не са зависили от мен. Ако сте забелязали, досега не съм инициирал публични благотворителни кампании за определени празници. Първо, защото смятат, че благотворителността не трябва да бъде само по празниците. И второ, защото имам голямото притеснение да не се прекрачи тънката граница между истинското желание да се помогне и показността.

- Умее ли българина да влезе в храм, да запали свещ и да се помоли с чисто сърце, без корист?

-  Разбира се, всеки има своите съкровени минути и отправя молитвите си за по- добро, било в църквата, било насаме. Всеки има своя бог в душата си и се осланя на него в трудни моменти.

- Ако имахте шанса, какво бихте променили в живота си и този на бургазлии?

- Много бих искал да живеем в уреден град и държава с ясни правила. Много бих искал всички ние да не се сблъскваме с абсурдите на ежедневието и да са по- малко нещата, които ни пречат да вървим напред. Много бих искал да сме по- позитивни, да имаме сетива за положителните неща, да откриваме повече бели, отколкото черни краски в живота си. Струва ми се, че това масово липсва – дори и когато имаме основания да сме щастливи, сякаш се страхуваме да го покажем и не изваждаме тези емоции навън. Мисля, че младите хора ще успеят да променят това.

- Каузата заради, която бихте загърбили принципите си?

- Няма кауза, която да не стъпва на принципи. В този смисъл изключвам такава хипотеза.

- В глобалния свят на технологиите, може ли човек лесно да забрави родното място или коренните винаги теглят назад?

- Аз съм щастлив, че светът е глобален. Това дава толкова много възможности. Дори да не си пътувал в чужбина, можеш индиректно да попиваш от различните култури, да намираш идеи от успешни практики, да вземеш от света това, от което имаш потребност. Потокът от информация и липсата на стени около нея е страхотно богатство. А родното място, то е съкровена частица от душата на всеки човек. И независимо дали живееш в родния си дом или на хиляди километри от него – то е неприкосновено.

- Ако денонощието имаше 48 часа, какви щяха да са за вас другите 24?

- През повечето часове ще успея да свърша повече работа и да поема повече ангажименти. Със сигурност ще отделя повече време за сън и разбира се - за семейството си.

- Нещата без които не можете?

- Близките ми, приятелите, хубавите филми и книги, малките неща в света около нас.

- Ако можехте да избирате, къде бихте се събудили в утрешния ден?

- Пак щях да избера Бургас, но такъв какъвто искам да бъде – по благоустроен, но запазил облика и духа си.

• Добавяне на нов Търсене
• Коментари

• |2010-02-27 14:10:41 Гост
  Споделям напълно житейската му философия.
  С пълното съзнание,че говоря за политик :-),
  звучи ми искренно и заредено с много позитивизъм!
  
  Отговор

Коментирай

Информация за вас:

Име:

E-mail:

Коментар:

Заглавие:

Съобщение:

Код за сигурност

Поле за въвеждане на анти-спам код от снимката

Powered by !JoomlaComment 4.0 beta1

!joomlacomment 4.0 Copyright (C) 2009 Compojoom.com . All rights reserved."