Визитка

Дата на раждане: 31 май 1969 г.

Образование: Висше юридическо

Заемана длъжност в момента: Общински председател на СДС-Бургас, собственик на адвокатска кантора

Семейно положение: Женен, с една дъщеря

- Г-н Райков, ако трябва да се опишете с три думи, кои биха били те?

- Разумен, разбран и спокоен.

- Традиционно денят на българина започва с чаша кафе. Началото на вашия ден

вписва ли се в тази традиция?- Не съм по-различен от повечето българи. И моят ден започва с чаша кафе. Различавам се обаче от европейците – освен кафето, пуша и цигари. С този вреден навик все още не мога да се преборя. Сутрин гледам новинарските блокове, чета вестници, ако ми остане време и не трябва да излизам рано.

- Планирате ли ежедневието си и успявате ли да избягате от рамките, които заеманата от вас длъжност налага?

- Да, обичам да планирам ежедневието си. Когато човек има в главата си определен график за деня, работи много по-добре и организирано, успява да свърши и повече работа. Добрият план е и начин за справяне с напрежението, защото напрежението се поражда от хаотичността и от усещането, че имаш твърде много работа, а нямаш никакво време да я свършиш. Нали сте чели "За мишките и хората" на Стайнбек? Понякога се случва и най-добрите планове на мишките и хората да се объркат. Не ми е приятно, но пък в това е предизвикателството на живота.

Не считам, че длъжността ми – нито като партиен лидер, нито като адвокат, ми слага определени рамки. Аз съм си същият човек, който бих бил, дори да не работех това.

- В коя част от денонощието успявате да впишете вашите минути за отмора?

- Вечер, когато съм си вкъщи при семейството, в събота и неделя, когато сме всички заедно – както повечето хора. Понякога и през деня, тъй като адвокатската професия не е свързана със строго регламентирано работно време. Когато усещам, че напрежението ме притиска и просто не мога повече, си позволявам 15 минути просто да се отпусна на стола, да затворя очи и да не мисля за нищо. След това съм като нов.

- Лекарите най-често съветват да избягваме стреса и претоварването. Възможно ли е това да се случи в динамичния живот, който водите?

- Ако кажа, че винаги успявам, ще излъжа. Едва ли има съвременен градски човек, който да каже, че следва абсолютно всички съвети, които лекарите дават – да се храни по 5 пъти на ден, да се пази от слънцето в горещите часове на деня, да почива поне два дни в седмицата. И аз съм като всички. Да, стремя се да си позволявам повече почивка, повече време сред природата, но не винаги успявам.

- В последните години политиката стана ежедневие. Научиха ли се политиците да решават проблемите на хората без да се натрапват с излишен популизъм и демагогия?

- Политиката винаги е била ежедневие. Ако се замислите, и най-дребните неща, и най-безобидните наглед случки в ежедневието ни са свързани с нечии политически решения – като се почне от това какво виждаш през прозореца си като станеш сутрин – разбита или оправена улица, мине се през цената на билета в автобуса, с който ходиш на работа и се стигне до това каква заплата получаваш. Всичко, което се случва в живота ни, е продукт на нечие политическо решение.

Но не споделям мнението, че политиците са тези, които "решават проблемите на хората", а самите хора са безучастни – като пощенска кутия, която само приема или не приема дадено политическо решение. Политиката се върши и трябва да се върши от всеки член на съвременното общество – от всеки бургазлия. Когато човек осъзнае, че политическите решения зависят от него самия, че той самия "произвежда" политиците или управляващите, тогава популизмът и демагогията ще станат мъртви понятия.

Разбирам, че хората са разочаровани от политиците, все по-трудно става да ги убедиш, че те са движещата сила на обществото, все по-трудно става дори да ги убедиш да гласуват. Защото казват “от мен нищо не зависи” и край. А не е така.

- Когато се сблъскате с даден казус, как избирате най-безболезнения начин за решаването му?

- С оглед на резултатите. Много хипотетичен въпрос... Когато се изправя пред даден проблем, винаги обмислям няколко варианта за изход от него. Всеки изход има и плюсове, и минуси. Няма ситуация, която да няма и добри, и лоши страни. Правя един математичен модел, виждам кое от решенията има повече плюсове, отколкото минуси и избирам него. Емоцията е лош съветник. Предпочитам да обмисля казуса от всички страни, когато съм спокоен и тогава да взема решение.

- Повече от година кризата властва в живота ни. Научихме ли се да живеем в условия на криза и как може да я преодолеем без да се оплакваме?

- Българският народ в последните 20 години скача от криза в криза и вечно е подложен на изпитания. Оплакванията са разбираеми – когато е тежко, когато нямаш изход, когато си безработен, а децата ти нямат какво да ядат, е нормално да се оплачеш. Човешко е. Но българският народ винаги е бил трудолюбив, предприемчив, търпелив и повече е работил, отколкото се е оплаквал. Това е изходът и сега – много труд, разумно изразходване на бюджета, допълнително образование, преквалификация, предприемане на нови инициативи.

- Какво не ни стига за 20 години преход, за да живеем по-добре и по-често да се усмихваме?

- Разум, за да осъзнаем, че наистина живеем по-добре, отколкото преди 20 години. Смелост и любопитство, за да приемаме предизвикателствата на съдбата като приключение, с което можем да се справим. И повече добри новини, които да предизвикват усмивки.

- В ежедневието си срещате хора с различни съдби. Кое лице не може да забравите?

- Помня много лица. Човек винаги запомня лицата на тези, които са били първи в нещо – първия ми учител, първия преподавател в университета, първия ми клиент в адвокатската практика...

- Умее ли българина да влезе в храм, да запали свещ и да се помоли с чисто сърце, без корист?

- Не мога да обобщавам. Да, има хора, които умеят. Има и такива, които не умеят и го правят показно. Но съм сигурен, че в душата на всеки човек има една искра, която го доближава до Бога, независимо каква религия изповядва той и независимо какво име дава на този Бог. Колкото и дълбоко да е зарита тази искра, в живота на всеки – сигурен съм, е имало моменти, в които той е отправял искрена молитва към Бог – независимо къде се е намирал – дали в църква, дали на полето или в собствения си дом.

- Ако имахте шанса, какво бихте променили в живота си и този на бургазлии?

- Неслучайно съм  член на СДС. Шанс имам – както аз, така и другите колеги от партията. От тези шансове се възползваме абсолютно всеки ден и наистина променяме живота на бургазлии. Не обичам помпозните изказвания и хвалби – просто си вършим работата. За разлика от други партии, които залагат на медийни кампании и политика в полза на едрия капитал, нашите решения и предложения са насочени към облекчаване на ежедневния живот на хората – да им е чисто и светло пред домовете, да не губят време в бюрократични спънки, да не висят по опашки и в задръствания. Щом живота на бургазлии се променя към по-добро, значи се променя и моят живот, защото и аз живея в този град и не ми е безразлично какво се случва в него. Давам конкретен пример – изискването за болничните листи в детските градини, което породи редица оплаквания от родителите, отпадна по предложение на СДС.

- Каузата заради, която бихте загърбили принципите си?

- Много ми е трудно да отговоря на този въпрос. Може би някакво изпитание, застрашаващо сигурността на хора, които обичам.

- В глобалния свят на технологиите, може ли човек лесно да забрави родното място или корените винаги теглят назад?

- Привързаността и любовта към родния дом трудно могат да бъдат заместени от технологии, машини и бездушни предмети. И колкото повече напредват годините, толкова този повик става по-силен. Обикновено когато човек е млад, рядко се замисля за тези неща. Но с израстването човек помъдрява, започва повече да се обръща назад... Неслучайно народът е казал, че кръвта вода не става.

- Ако денонощието имаше 48 часа, какви щяха да са за вас другите 24?

- Като се познавам, сигурно щяха да са същите като сегашните. Да, мога да кажа, че ще почивам повече, ще чета повече книги и няма да работя толкова много. Но ще прозвучи като тези обещания по Нова година, които обикновено си даваме – ще спра цигарите, ще водя здравословен живот, ще мина на диета. Колко от тях сбъдваме?

- Нещата без които не можете?

- Не съм вещоман. Не мога без хората, които обичам. Но в чисто практичен аспект – не мога без очила.

- Ако можехте да избирате, къде бихте се събудили в утрешния ден?

- Традиционалист съм – не обичам да се събуждам на различни места. Предпочитам собственото си легло.

• Добавяне на нов Търсене
• Коментари

Коментирай

Your Contact Details:

Име:

Email:

Comment:

Заглавие:

Message:

Security

Поле за въвеждане на анти-спам код от снимката

Powered by !JoomlaComment 4.0 beta1

!joomlacomment 4.0 Copyright (C) 2009 Compojoom.com . All rights reserved."